Паметник на Тодор Влайков - Пирдоп

В центъра на Пирдоп, до читалище „Напредък“, се издига паметникът на Тодор Влайков. Там стои негова цяла фигура, изваяна върху каменен постамент, на който са отбелязани годините му на раждане и смърт. Облечен е според модата по онова време и с дясна ръка се подпира на бастун, като устремява проницателен и замислен поглед към бъдещето. То е свят, в който България е силна и развита държава, а нейният народ е щастлив и проспериращ. Именно за такова бъдеще се е борил през целия си живот Тодор Влайков, а днес всеки минаващ през Пирдоп може да види неговия монумент. Според мен това е един от най-достойните начини да се отдаде почит на този изтъкнат пирдопчанин. Тодор Генчов Влайков е роден в Пирдоп на 13 февруари 1865 година и там получава началното си образование. След Освобождението постъпва в Софийската мъжка гимназия, където се увлича по литературата и създава първите си стихотворни творби, а от 1884 г. започва да пише и разкази. След дипломирането си заминава за Москва, но прекарва там само няколко месеца, тъй като се връща в България, за да вземе участие в Сръбско-българската война. Тя е обявена от коварните ни западни съседи след провъзгласяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След победата във войната, в която се сблъскват опитните сръбски генерали и младите, но смели български капитани, Влайков отново заминава за Русия. Там продължава да учи филология в Московския университет и създава вероятно най-известното си произведение – повестта „Дядо Славчовата унука“. През 1888 година напуска университета, осъзнал, че истинското му призвание не е в научната филология. Младият българин решава да следва завета на великите възрожденци – всеки да допринесе за благоденствието на българския народ.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви